сряда, 9 май 2012 г.

обичливо да е

последното ми подобие на стихотворение.


обичам котките ръждиви
с ръжда полепнала по тях
останали опашките им сиви
а върховете на мустаците в ръжда

обичам три лъжици захар
не чаени, а супени - в кафето
да е горещо толкова, че да изгаря
душата ми и сгрявайки ръцете
да ме обича

медузите в морето ги обичам
обичат ме и те и го показват
с целувки дълги ме даряват
и парят ми краката от любов

обичам и кутиите за бисквити
метални, изрисувани с цветя
във тях бисквити рядко има
миришещи на пролетна тъга

обичам четки за коса
косите си да реша не обичам
изтръгват ги във тишина
за спомен в себе си ги пазят


Няма коментари:

Публикуване на коментар