дъждец

за да е тъмна стаичката трябва,
не мрак да има, а да липсва светлина.
навън вали, чадъра си забравих -
в обувките ми плуват май цветя.

вали навън, дъждец уж ситен.
ръми си майска облачна тъга.
сърдит е всеки, нищо тъжно в нея
не виждат само малките деца.

тук липсват светлина и мрак;
във стаичката на безвремието в плен.
навън вали, сълзи се леят от капчука,
размиваме се аз и ти, и нощ и ден.

дъгата в локвата
разлят бензин
е по-красива когато
тече по вените
на автомобилите
когато разцъфнала
ни убива.

всички тези неща

нещата, които казваме
нещата, които премълчаваме
кои неща
всъщност мислим?
искам да ги запазя
само за себе си
и да ги кажа,
и да ги изкрещя,
никой няма да ги чуе
нито пък искам да бъдат чути
ще ги премълча
само за себе си
ще ги мълвя тихо
и ще са крясъци
но само в моята глава
така и трябва да е.
за да могат другите
да кажат всичките неща
които дори не мислят наистина.

erykah

knittin

плета пуловер или шал,
плета го бавно или бързо.
плета разплитам, пак плета,
но сякаш сам плете се.

а куката за плетене,
едната, която синьо топче има,
която остра е, не спира
по пръстите ми да боде.

три куките са вече.
последната в косата ми забита
на кок е, и топче синьо няма,
и остра никак не е даже

пуловерът оплетох, а кръвта ми
червен, червен го боядиса.
и куката без синьо топче, захвърлих,
косата ми на раменете падна.

подслон.

безделие сладко обзе ме
щом през щорите слънце надникна
грозни и стари и счупени щори
а ти стана бавно, прозорец отвори

и каза - навън е прекрасно,
в гората на пикник да идем?
и щорите мръсни да счупим,
навън нека излезем.

но свих се аз в мойта черупка,
заключих се, ключа глътнах
от външната страна вратата
затвори и ти, и си тръгна.

слънцето скри се, ти също
дойде пак в нашта черупка
при мен подслони се, заспа и
зачаках за утре сутрин.

обичливо да е

последното ми подобие на стихотворение.

обичам котките ръждиви

с ръжда полепнала по тях

останали опашките им сиви

а върховете на мустаците в ръжда

обичам три лъжици захар

не чаени, а супени - в кафето

да е горещо толкова, че да изгаря

душата ми и сгрявайки ръцете

да ме обича

медузите в морето ги обичам

обичат ме и те и го показват

с целувки дълги ме даряват

и парят ми краката от любов

обичам и кутиите за бисквити

метални, изрисувани с цветя

във тях бисквити рядко има

миришещи на пролетна тъга

обичам четки за коса

косите си да реша не обичам

изтръгват ги във тишина

за спомен в себе си ги пазят