подслон.

безделие сладко обзе ме
щом през щорите слънце надникна
грозни и стари и счупени щори
а ти стана бавно, прозорец отвори

и каза - навън е прекрасно,
в гората на пикник да идем?
и щорите мръсни да счупим,
навън нека излезем.

но свих се аз в мойта черупка,
заключих се, ключа глътнах
от външната страна вратата
затвори и ти, и си тръгна.

слънцето скри се, ти също
дойде пак в нашта черупка
при мен подслони се, заспа и
зачаках за утре сутрин.