and not a single fuck

преди имах желание да се бунтувам, а сега твърде много не ми пука за каквото и да било. нито какво говори някой за мен, нито какво прави. абе общо взето, май чак прекалено не ми пука, ама така си ми е най-добре. 

върнаха ми 'по пътя', след дълго пребиваване у други хора и сега си препрочитам любимите страници, търся бележките, които съм оставяла и подчертаните редове. едно от нещата, които съм научила е да не си оставям бележки с нещата които трябва да свършва, защото тогава е сигурно, че ще ги забравя, а късчетата хартията ще си се търкалят по пода, не по-малко изгубени от мислите, търкалящи се в главата ми.