искам да съм сутрешното ти кафе,
чашата ти разтворима обич.
първите два реда на стихотворението,вдъхновено от ТЕБ
остава незавършено,защото има нов ТИ,а ти,който вече си с малка буква,седи цял в прах,в килера на ума ми.
струва ми се неуместно,да напиша стихотворение с начало писано за стария ти,среда за сегашния,а край навярно за следващия.
а ТИ имаш лунички,за които дори не подозираше и винаги се усмихваш
а аз обичам да съм тъжна понякога,обичам да плача,не само от щастие.
и може би ТИ имаш някоя НЕЯ,която не е тъжна,която е по-красива,по-умна.
опитвам се да съм жизнерадостна,и почти успявам.
ще започна ново стихотворение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар