плача,когато съм щастлива
плача,когато съм тъжна
плача,когато ме боли
но най-вече плача,когато съм ядосана.
ала това може би е моята защита.
не умея добре да сдържам сълзите си
но винаги съм го смятала за проява на слабост.
вдъхновявам се и изписвам листи
а хартията остава бяла
опитвам се да съм оригинална
клишетата винаги намират място.
вдъхновението изчезва.
не спазвам препинателни знаци,а запетаите забравям,
в повечето случаи.
обичам удивителният знак съчетан с въпросителен,макар да не съм напълно наясно,какво значат.
винаги съм смятала религията за една заблуда
благодарение на която,манипулират хората
но не съм атеист
това също е форма на религия
нямам нищо напротив религиите
но се чувствам неудобно
когато съм във църква,защото сякаш лъжа
лъжа,че вярвам
не вярвам във призраци и вещици
има безброй необясними неща,които не ме притесняват
защото всъщност харесвам тези неща.
спъвам се често;почти всеки път падам
забравям много;рядко се сещам навреме
затова,предполагам ме мислят за глупава
което не е твърде далеч от истината
но,разбира се,аз не се смятам за глупачка!
това е,или трябваше да е
описание.
струва ми се така се прави в някой от първите постове!
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване