откъде тази любов към изтока не знам. помня, че като бях хлапе, не че сега не съм едно хлапе, пораснало, но все пак хлапе; та когато бях същински малчуган имах съвсем кратък период на нужда от детски менюта в макдоналдс, който потъна в домашната лютеница на баба и шипковият мармалад на другата ми баба.
дето се вика, ийст коуст. ами да, запада винаги е носел 'цивилизацията'. чия дефиниция на думата 'цивилизация', това също не знам. някъде четох, че един от първите признаци на цивилизацията - това е строенето на огради. цивилизованите хора имат къща с двор и дървена ограда и си ходят на гости, но само ако предварително са се уговорили, разбира се.
източните култури се грижат за духа, преди тялото, а на запад се е наложила идеята, че чрез плътските щастия постигаме и духовно такова. да, това също би могло да се приеме за вярно, но доколко истинско е едно щастие, ако то зависи от външни фактори? щастието, или поне истинското според мен, е в нас самите. ако имам нови обувки на louboutin, или рокля на prada, това по-щастлива ли ме прави?
природата. хората винаги са изпитвали страхопочитание към нея. различните природни явления са се приписвали на разгневени божества. и колкото повече 'цивилизацията' се развива, толкова повече природата бива пренебрегната. и бавно забравяме, че сме част от нея, а не нейни владетели.
запада или изтока? полуфабрикати или бабините манджи? да пишеш на нечия 'стена' или да говорите очи в очи?
слънцето залязва на запад, а изгрява от изток. някъде по средата е рая, а ние постоянно го търсим, лутайки се в грешната посока.
а аз пиша само в твърде ранното утро и пак слушам thievery corporation. (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар