тези очи! видях ги ясно, заклевам се, ако щете, в душата си се заклевам! макар, че... тя е една разпокъсана, протъркана, вехта, абе изобщо такава душа, дето нищо не струва и по-добре да се закълна в полета на пеперудите. в него има красота, изящество и мъдрост; все неща, които у мен няма да откриете.
помня първия и последен път, когато отидох на ледената пързалка. как да не го помня - дълбокият белег на десния ми крак постоянно се навира в лицето ми, щом се съблека. аз си бях виновна. 'ама другите деца ги водят, аз защо не може да отида'. тогава бях дебело и тромаво хлапе, но не го осъзнавах, пък и не излизах никъде и си мислех, че всички деца са като мен. помня проклетата пързалка, разбира се, че я помня. ето! пак се разсеях. ако нямаш с кого да споделиш - винаги намираш пролука в която да вмъкнеш никому ненужните си откровения. очите, да, за тях ви разказвах. най-красивите очи, които съм виждала през живота си, или поне така ми се стори тогава. кафеви, тъмно кафеви, ала сега, когато лъчите на слънцето се вливаха в тях - кехлибар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар