не останах. нямаше нищо, което да ме прогони, ала и нямаше нищо, заради което да остана. а щом нищо не те задържа някъде - станало е време да тръгнеш. къщата в която израснах, улиците по които тичах, дървото - къщичката си седеше там, макар и с изгнили дъски; издълбаните букви, тези рани, които му бяхме нанесли . дом, истински дом, напоен със спомени. аз пък моя дом го нося в себе си. моят дом са звездите, които гледам. а колко красиво е нощното небе в планината! увих се с одеялото, което намерих, изоставено до брега на реката; седеше самотно, изрисувано в цветя. огънят почти угасна и студът се намърдва, обгръщайки ме в силната си прегръдка. а звездите ме топлят. те и евтиното вино, купено от супермаркета, преди два дена. топлят ме, казвам ви!
Няма коментари:
Публикуване на коментар